ЗАБРА̀ЛО1, мн. забрàла, ср. 1. Предна част на шлем, която се спуска пред лицето, за да го предпазва от удари по време на бой. Това бяха тежко обръжени войни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници, шлемовете им – със забрала и наушници. Ст. Загорчинов, ДП, 423.
2. Предна прозрачна част на каска на мотоциклетист, полицай и под., която предпазва лицето. Ройтер се появи от ресторанта и прекоси улицата към мотоциклета си. Взе каската и я сложи със спуснато забрало. В. Вълков, И (превод) [еа].
ЗАБРА̀ЛО2, мн. забрàла, ср. Остар. Книж. 1. Отбранителен, защитен вал или стена на укрепление; редут, табия. Турих пет пушки настанени и нагласени като пушкала (топове). Малко по-далечко от това забрало (табия) зех та посеях няколко ракитови отрасли. П. Р. Славейков, РО (превод), 95.
2. Прен. Защитено място; убежище. Не стигнало никому на ум, за да съградят негде някоя българска черква, единственото забрало за една народност. Лет., 1869, 18.