ЗАБРА̀МЧВАМ, -аш, несв.; забрàмча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Слагам, окачвам нещо (обикн.) през рамо; нарамвам, обрамчвам, приплещвам. Фала тебе, Гино Латинино, / я ми дайте сабя да забрамчим, / да забрамчим моя остра сабля, / па тогайчем у църкви да идем. Нар. пес., СбНУ XLIII, 27. забрамчвам се, забрамча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)