ЗАБРАНÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забраня1 като прил. 1. Който не бива да се върши или използва; непозволен. Ливадите край реката бяха вече забранени да се пасе по тях, тревата трябваше да расте за сено. Кр. Григоров, ПЧ, 77. Те [табелите] са поставени от горското управление с цел да се попречи пущането кози и говеда в забранените гори. Ив. Вазов, Съч. XVII, 40. – Тая вода не се пие. – Друга чешма имате ли? – Пет, ама и они са забранени. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Слушах само от Здравко, че човекът, с когото ще се срещнем, се казва Асен. Повече не се и интересувах. Това беше забранено в нелегалния период. Сл. Трънски, Н, 303. Забранена зона. Вход забранен. Пушенето забранено.
2. За партия, организация, движение, печатно издание, медия и под. – който няма право да съществува.
3. Като същ. забранено˂то˃ ср. Нещо, което не бива да се върши или използва, което не се позволява, не се разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Противоп. разрешено˂то˃, позволено˂то˃. Нашият извод е: този възглед за принуда под различни форми не дава очакваните плодове – некои ученици търсят скрити места, за да вършат забраненото, па и на обществените места, в големите градове особено, не се свенят да пушат, да безчинствуват и др. РУВ, 1935, бр. 5 [еа].
◊ Забранен плод. Книж. Нещо недостъпно, непозволено, което силно привлича и изкушава. Кирковчето не се стърпя и живо скочи: – Какви са тия книги? – Революционна литература. Да вкусите от забранения плод. Д. Спространов, С, 163. А пийнеш ли, изкушенията сами идват при тебе, иска ти се от всичко да опиташ, и най-вече от забранения плод. Д. Мантов, ХК, 104.