ЗАБРАНЍТЕЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който забранява, не позволява, не допуска нещо. Противоп. разрешителен. Световната антидопингова агенция ежегодно изготвя Забранителен списък, в който изчерпателно се изброяват забранените вещества и методи. ДВ, 2010, бр. 83, 9. Забранителен знак. Забранителен тест.
ЗАБРАНЍТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Гръците от постоянните сношения със своите съотечественици и другоземци весма рано са придобили много опитност във военното дело, в обсадното и забранително изкуство. Лет., 1874, 143. За нападателно оръжие имали копия, ножеве, лъкове и пращове; а за забранително – шлем, броня и набедреници медни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 70.