ЗАБРА̀НЯМ1, -яш, несв. (остар.); забраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Забранявам1. Римляните са били по-снизходителни от старите гърци, които не дозволявали на своите роби не само да са учат, а им забраняли още строго да не стъпват в общите им училища. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 148. Ако дойдат руси да купуват, царят не им забраня и им дава храна и котви, и въжа и платна, колко им е потребно. Е. Мутева, РБЦ (превод), 38. забраням се, забраня се страд. На участниците в делото, за по-точно изложение на устните им показания, не ся забраня да имат при тях си памятни записки. ВП, 111.
ЗАБРА̀НЯМ2, -яш, несв.; забрàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Защитавам, отбранявам; забранявам2, забранвам2. Като патриот, аз съм готов да изпълня длъжността и да забраня отечеството си. Ив. Вазов, Съч. XI, 171. Ний излязохме да забраним страждущите от угнетителите. Излезли сме още да дирим онези правдини, които не са дадени. НБ, 1876, бр. 37, 144. Когато работата дохождаше дотам, щото трябваше да забрàнят убежденията си, тогаз еретиците ставаха много упорити. Т. Шишков, ИБН, 198.
2. Предпазвам, завардвам; забранявам2, забранвам2. Жената, седнала върху някакво чувалище, забранила главата си от жегата с кърпа, погледна изпитателно стария. ОФ, 1949, бр. 1478, 6. Когато го [детето] полагаш [в люлката], оставяй му главата малко по-високо, забрани го от мухи и др. т., както и от силна светлост. Хр. Данов, Лет., 1869, 99. Заповяда да вържат стражата и да забранят сичките вратни на кулата. Е. Мутева, РБЦ (превод), 169. забраням се, забраня се страд. и възвр. Победените са забраняха от улица в улица, от къща в къща, в разстояние на три дни и три нощи. С. Бобчев, СОИ (превод), 94. Който забраня по-безсилните, забраня се от по-силните. П. Берон, БРП, 39.