ЗАБРÒДВАМ, -аш, несв. (рядко); забрòдя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да бродя; заброждам. Петко Михов изпрати вест на домашните си по свой земляк. Сетне пак заброди по улиците на града и краката му неволно го отведоха при тюрмата. А. Христофоров, А, 132. Живко притихна, смълча се, заброди съвсем като сянка – от заставата към гората. Й. Йовков, Разк. II, 88. Доверието, което му [на Левски] сe даде, разгоря още по-силно пламъка у него и той, понесен от вихъра на революционната борба, заброди отново из България. ВН, 1958, бр. 2023, 1.