ЗАБРУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; забру̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да бруля. Заръмя. Листата на тополите и върбите зашепнаха и след миг хладният вятър забрули натежалите клони на ябълките и крушите. Кр. Кръстев, К, 164. Щом Нейчо се показа от вратата навън, вятърът го забрули по лицето. Й. Йовков, ЖС, 54. забрулвам се, забруля се страд.