ЗАБРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; забръ̀нкам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да брънкам; забръмквам. Дочу паяк кавгата [на комарите] / затрептя му душата, / тънка мрежа нарами / и на лов се накани. / Видя бръмбар от трънка: / Паяк, паяк! – забрънка. Елин Пелин, ПБ, 135-136.