ЗАБРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; забрънчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Остар. и диал. Започвам да брънча; забръмчавам. Мъхавите пчелици излезли из коша, забрънчали весело и прехвръкали от тревица на тревица. Д. Манчов, БЕ, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)