ЗАБРЪ̀СВАМ1, -аш, несв.; забръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да бръсна2. През зимата падна незапомнен сняг, един студ забръсна. Б. Несторов, СР, 182. – Трябва да ги запушиш душниците... Не виждаш ли вятърът как е забръснал? Т, 1962, кн. 1, 68. Той забръсна наболата по лицето си брада. забръсвам се, забръсна се страд. и възвр.

ЗАБРЪ̀СВАМ2, -аш, несв.; забръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Забърсвам2. Аница не шеташе, а хвърчеше като пеперуда из стаята, тя сложи тенджерата с вода на печката, забръсна пода. И. Петров, ОЗ, 78. забръсвам се, забръсна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)