ЗАБРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; забръ̀скам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да бръскам. Изтри шкафовете с мокър парцал, па грабна дългата метла и макар че беше метено, забръска точно пред канцеларията. Ст. Даскалов, ПЯ, 18. Когато дядо поп Ставри дохождаше у тях да свети вода или да ръси, той така силно я забръскваше с китката по челото, щото обливаше целия ѝ образ и тя не можеше да погледне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. Като се обу, вуйчо Стамен изтупа потурите си, запали опушения фенер и тръгна за навън. Вятър и сняг забръскаха лицето му. Ил. Волен, РК, 6-7. Капките от керемидите на стрехите капеха направо долу, а кога беше дъждът буен и с вятър, забръскваше и стените. Ц. Гинчев, ГК, 30. забръсквам се, забръскам се страд.