ЗАБРЪ̀ТВЯМ, -яш, несв.; забръ̀твя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да брътвя. И позна Владимира, / своя син... / И простена нещастната: „Владе!...“. И заекна .. / Захълца, забрътви, горката... Хр. Радевски, ВН, 24. Девойката забрътви наново: очите ѝ бяха бели, чисти, девствени. П. Михайлов, ПЗ, 101.
◊ Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Диал. Започнал, но доникъде не стигнал; нищо не свършил.