ЗАБРЪЩОЛÈВЯМ, -яш, несв.; забръщолèвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Разг. Пренебр. Започвам да бръщолевя. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян. – Аз не те познавам – забръщолеви Еньо и вдигна една чаша да пие. Елин Пелин, Съч. III, 149-150. С всяка измината минута обръчът около немците се затягаше все повече. Изведнъж настъпи тишина от двете страни. После немците забръщолевиха нещо на висок глас. К. Ламбрев, СП, 271.