ЗАБУКСУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да буксувам. Когато по заснежения път забуксувала машината с бетона, те на ръце я пренесли. С. Ставрев, ТСП, 60-61. Натрупа се сняг, какъвто отдавна не помним. Паркираните леки коли поникнаха като гигантски бели гъби, забуксуваха камионите. ВН, 1959, бр. 2480, 4.