ЗАБУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забуля като прил. 1. Който е със сватбено було на главата. Славка, облечена цяла в бяло, забулена с дълъг и тънък воал, се държеше леко за ръката на мъжа си. Елин Пелин, Съч. I, 148. Невестата пък бе нагиздена с казмирена сая. Забрадена с кремава копринена забрадка, забулена с мрежесто було, току се затуляше ту зад девера, ту зад младоженеца. Кр. Григоров, ОНУ, 84.
2. Който е с покрито с було, кърпа лице по религиозни причини, за да се прикрие и др. Дъщеря му Ана винаги е с него, придружава го на лекциите, ревнува го от богатите красиви пациентки, които идват в кабинета му плътно забулени. П, 2006, бр. 18 [еа]. // За лице – който е покрит с було по религиозни причини, за да се прикрие и др. Бенковица запали мълчаливо ламбата, едвам се виждаше лицето ѝ, забулено в диплите на черната ѝ кърпа. Д. Талев, ПК, 746. ● Обр. Старецът се прибира в свойта скромна, бекярска стая. Разхвърлял на масата карти и топове книги, забулен в дима на своите цигари, до късно време той пише нещо. О, 1924, бр. 201, 3. Лятото отмина с песен, / остави ни леко – без жал, / пристигна веч влажната есен, / забулена в скръб и печал. Бълг., 1934, бр. 2, 1.
3. Прен. Тайнствен, загадъчен, неясен. В тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия. М. Кремен, РЯ, 21.
◊ Забулена сова. Средноголяма нощна граблива птица от семейство совови, срещаща се и у нас, с фино оперение в пастелни цветове и с бели пера по главата, които приличат на було. Tyto alba. Забулената сова не прави гнезда. С. Симеонов, С, 30. Забулената сова мъти тридесет дни и пиленцата остават още два месеца в гнездото. Р. Вълчанова и др., МГО (превод), 110.