ЗАБУ̀ЛЕНО. Нареч. от забулен (във 2 знач.); неясно, смътно. Всеки изминат ден сгорещяваше сърцата им, а приказките им забулено подсказваха събудени влечения. Ст. Даскалов, ЕС, 246.


Източник: Речник на българския език (онлайн)