ЗАБУ̀МКВАМ, -аш, несв.; забу̀мкам, -аш, св. Разг. 1. Непрех. Започвам да бумкам; задумквам. Викна на свирачите, заплаши ги, че ще ги бие, ако не засвирят. Зурните писнаха, тъпаните забумкаха плахо. К. Петканов, Х, 141. Наседи ли се кумът, става, тъпаните пак забумкват, невестите кършат снаги, сватовете викат „и-ху-хууу“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 161-162. Оттук насетне вече се раздаваха само команди, тичаха пожарникари, бляскаха шлемове, размотаваха се маркучи, забумка мотор. Й. Радичков, ГП, 29.
2. Прех. и непрех. Започвам да бумкам нещо или по нещо; задумквам. Тъпанджията забумка тъпана. Δ Пияният забумка отвън по вратата.