ЗАБУМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; забумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. забумтя̀л, -а, -о, мн. забумтèли, св., непрех. Започвам да бумтя; задумквам, забумквам. Когато глухо забумтя тъпанът долу на хорището, извади из дрехите си необувани чорапи и накара Живка, та се обу. Ил. Волен, БХ, 149. Печката забумтяваше и от разхвърлените мокри цървули и навуща се понасяха тежки изпарения, които изпълваха стаята. Кр. Григоров, Н, 118. Някъде откъм средата на блока глухо и ритмично забумтя тракторен мотор. А. Гуляшки, МТС, 351.