ЗАБУ̀Н м. Вид горна, вълнена селска дреха, дълга до под кръста, със или без ръкави, която се носи върху ризата. От чардака влиза вакъл млад мъж, наметнал бяла, обшита с червен гайтан долама, под доламата забун, през който са извадени белите широки ръкави на ризата. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Този човек беше облечен в червен износен забун с петлици. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Носят на главите си един пещемал с червени краища и подбрадник; а момите забрадени с една кърпа, една антерия и забун без ръкави. БО, 1846, бр. 1, 2.
– От араб. през тур. zɩbɩn ‘къса риза с ръкави’. – Друга форма: забъ̀н.
ЗАБУ̀Н неизм., прил. Диал. Слаб, тънък, мършав.
– От перс. – От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.