ЗАБУ̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от забун. Той беше облечен с едно малко алено забунче. П. Бобеков, БВК (побълг.), 3. Ний направихме на дъното на лодката едно легло от забунчетата на гребците ми и от моето палто. Ч, 1875, бр. 6, 276.
