ЗАБУ̀ТВАМ1, -аш, несв.; забу̀там, -аш, св., прех. Започвам да бутам. Измъчен и нервен, Боньо не можеше да понася плачовете. Той улови Русаля и я забута навън: – Махай се! П. Славински, ПЗ, 89. Когато нагазиха конете във водата, Данашков извика внезапно на жена си, като я забута и с ръка. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Изведнъж някой ме забутва по рамото и буди ме. Т. Влайков, Пр I, 11. забутвам се, забутам се I. Възвр. от забутам. Той се забута по лицето и откри малка рана от бръсненето. II. Взаим. от забутам. – Не танцувам аз, госпожице. Такъв слон като мене не е за танци. Момичетата престорено се закискаха, забутаха се. М. Грубешлиева, ПИУ, 64.
ЗАБУ̀ТВАМ СЕ несв.; забу̀там се св., непрех. Започвам да се бутам. Като сляпо куче [дядо Станко] се забута в тъмнината. Ст. Даскалов, ПЯ, 54.
ЗАБУ̀ТВАМ2, -аш, несв.; забу̀там, -аш, св., прех. Разг. 1. Слагам, поставям небрежно нещо някъде, обикн. между други неща така, че е трудно да се намери. – Ще ушия на децата торбички за утре. Миналогодишните съм забутала някъде, не мога да ги намеря. А. Михайлов, ДШ, 20. Но на другата сутрин историята се повтаряше. Слугинята пак забутваше очилата между вестниците. М. Грубешлиева, ПП, 218. – Хм! – затършува из вътрешните джобове на кожуха си Дядо Мраз. – Че зная ли къде съм го [паспортчето] забутал? Тарас, ТМ, 98.
2. Завеждам някого в отдалечено, труднодостъпно място. Водеше ни селянин ятак. Но по какви места ни забута тоя човек. Подхлъзвахме се по някакви ровини, изкачвахме скали със страховити пропасти под тях. Д. Жотев, ПМИ, 118. забутвам се, забутам се страд.
ЗАБУ̀ТВАМ СЕ несв.; забу̀там се св., непрех. Разг. 1. За предмет – намирам се, оказвам се някъде, обикн. между други неща, така че трудно мога да бъда открит. Станка попита за цената, но чина ѝ едва ли не се разсърди. – Забутала се е някоя и друга макара, тя само услужва от сърце. Г. Караславов, ОХ II, 398. Книгата ми се е забутала някъде и не мога да я открия.
2. Отивам на отдалечено, откъснато или труднодостъпно място. – Аз поне съм си поживял. Сега мога и на по-зорно да съм, но вие защо сте се забутали из тия места! Л. Александрова, ИЕЩ, 160. Какво ли няма да видиш, когато се забуташ из тези диви степи! Б. Балевски, СП, 23. – Днес не вървеше... Изгърмяхме си патроните. Раниш го проклетия му заек, повлече си краката, забута се в храсталака и го няма никакъв. Елин Пелин, Съч. IV, 219.