ЗАБУ̀ХВАМ1, -аш, несв.; забу̀хам, -аш, св., непрех. Започвам да бухам1; забухтявам1. Една нощ, без месечина и звезди, когато бухалът забуха над Тамръш, мигом пламна долнята кула на войводата. А. Каралийчев, В, 172-173. Старецът пак завика: – Милено! И забуха суха кашлица зад върбите. Елин Пелин, Съч. I, 86.
ЗАБУ̀ХВАМ2, -аш, несв.; забу̀хам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да бухам2; забухтявам2. Гайтанджиите забухаха гайтана на камъните при чешмите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 97. Бре тъй го подпитва, бе така го подсеща и най-сетне учител Паскал вдигне пестници и го забуха, гдето свари: ту по главата, ту по плешките. Ст. Чилингиров, СБД, 65. Забуха в хороводен ритъм селският тъпан, кръшен момински смях се сля с пороя на веселата мъжка глъч. А. Гуляшки, МТС, 55. забухвам се, забухам се страд.