ЗАБУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забуча като прил. Разг. Забит. Над кръстовете и над рохкавата песъчлива пръст на гробовете имаше забучени малки клончета чемшир. Д. Калфов, ПЮН, 24. Върху разкривената тенекиена печка къкреше тиква за свинята и хазяйката, седнала до нея, със забучена къделя коноп, пъхаше от време на време съчки. К. Константинов, ПНП, 41.