ЗАБУШУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да бушувам. Вятърът забушува из оголелите дървеса. П. Тодоров, И II, 154. Привечер задуха силен вятър, небето се накачули, заръмя. Вятърът се усилваше все повече и повече и когато се стъмни, над морето забушува истинска буря. Г. Караславов, Избр. съч. V, 303. В гърдите му забушува страстно желание да иде там, – само да надзърне, стига му туй! М. Кремен, СС, 82. В гърдите му се появи и забушува със страшна сила предишната любов, която той имаше към работата си. Ив. Мартинов, М, 41. Изчерви се цял, премига бързо и усети как сърцето му забушува в гърдите. Н. Каралиева, Н, 89.