ЗАБЪ̀БЛЯМ, -яш, несв.; забъ̀бля, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., непрех. Започвам да бъбля. Вишната, под която седяха и тримата, поклати листи и забъбли. Мина ветрец и поръси челата им с хладинка. К. Петканов, ОБ, 163. Тя забъбли нещо на сън. Δ Пияният забъбли нещо, което не се разбираше ясно.