ЗАБЪ̀БРЯМ, -яш, несв.; забъ̀бря, -иш и (остар.) -еш, мин. св. -их и (остар.) -ах, св., непрех. и прех. Започвам да бъбря. – Е, момче, мило става на човека, когато го споходят свои хора, а? – каза пчеларят. И забъбра пак за пчелите. Сп. Кралевски, ВО, 66. Младите зашумяха и забъбраха тихо помежду си, щом момъкът се показа на вратата, а старите край огнището само вдигнаха очи към влезлия. Ст. Загорчинов, ДП, 457. Като видя военните лица, той изведнъж се разсъни, замига смутено срещу тях и забъбри някакви извинения. П. Вежинов, СО, 158.