ЗАБЪ̀КВАМ, -аш, несв.; забъ̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да бъкам2, да вря. От двете страни зашибаха стръвно с картечница върху опасната горичка. Забъка, завря с писъци като сметена от вихър разтревожената мешова горица. З. Сребров, Избр. разк., 105.