ЗАБЪЛНУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да бълнувам. Ненадейно болната отново забълнува. Думите ѝ бяха несвързани, изричани наполовина, но овчарчето напълно разбираше техния смисъл. Ив. Хаджимарчев, ОК, 286. Помъчи се да се понадигне, но изморен, схванат, се отпусна в леглото и тихичко забълнува: – Стояне, чедо мое! Дай да ти целуна ръчичката! К. Петканов, ОБ, 113.