ЗАБЪРБÒРВАМ, -аш, несв.; забърбòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да бърборя. По улицата се дочу глъч. Някой изтича. У съседите хлопна врата и нечий глас възбудено забърбори. Х. Русев, ПС, 16. – Гледай, гледай, отче, – забърбори пак приказливият калугер. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Слушателите се разшаваха, забърбориха, заподхвърляха си шеги и закачки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 215.