ЗАБЪ̀РЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от забързам като прил. 1. Който се движи бързо. От всички врати излизаха забързани, уплашени хора. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Навсякъде се виждаха забързани младежи, заети с работа около тренировката си. В. Райков, ПВ, 32. По улицата непрекъснато се точеха автомобили. Върху сребристото тяло на електрическия стълб се виждаше вдлъбнатина, оставена от такъв един забързан автомобил. А. Наковски, БС, 175.
2. За походка, крачки, стъпки и под. – който е по-бърз от обикновените (походка, крачки и под). След малко Зина прекосяваше площада с лека забързана походка. Й. Стоянов, ПД, 12. Той отиде в лекарската стая, облече балтона си и напусна болницата, като тръгна към града със забързани крачки. Д. Ангелов, ЖС, 478.
3. Прен. Който е изпълнен с динамика, напрежение. Интересен ще бъде и погледът към темата за социалното изключване на възрастните хора. Оказва се, че те имат много опит и знания, които искат да споделят, но в забързаното всекидневие не ни остава време да им обърнем внимание. АБ, 2015, бр. 44, 3. Произведенията на изкуството предизвикват асоциативното ни мислене. В днешния забързан свят отделете пет минути, за да разгледате изложбата – заслужава вниманието. УДн, 2007, бр. 6 [еа]. Забързано ежедневие.
4. Прен. Чийто живот е изпълнен с динамика, напрежение. По-важен фактор е средата, в която се избягва емоцията. У нас това са забързаните семейства, в които родителите работят на няколко места и не си говорят много. Тема, 2006, бр. 30 [еа].