ЗАБЪ̀РКАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от забъркан (в 4 знач.); обърканост. Райчо се обърна и видя колко души от другия батальон, които в своята забърканост стреляха, без да мислят, че могат да засегнат свои хора. Д. Габе, МГ, 149. – Да – каза подполковник Каменов и го погледна с мътни, безизразни очи, в които се четеше забъркаността на душевното му състояние. Кр. Кръстев, К, 169.