ЗАБЪ̀РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от забърквам3 и от забърквам се. Ала забъркването на кваса и развалянето на квасника, дето се иска най-голям майсторлък, сама си го върши. Т. Влайков, БСК I, 205. Соня стисна в ръката си пистолета и като се приведе да не бъде засегната от куршумите, се затича напред. Докторът я последва след мигновено колебание и забъркване. К. Ламбрев, СП, 330.