ЗАБЪ̀РСВАМ1, -аш, несв.; забъ̀рша, -еш, мин. св. забъ̀рсах, св., прех. Започвам да бърша. Селвета се засрами от детето, престана да хълца и забърса с кърпа очите си. К. Петканов, ДЧ, 359. – Седни, дядо Пейо – покани го председателят. Той дръпна кърпата от силяха и забърса набръчкания си врат. Н. Тихолов, ДКД, 80. забърсвам се, забърша се страд. и възвр.
ЗАБЪ̀РСВАМ2, -аш, несв.; забъ̀рша, -еш, мин. св. забъ̀рсах, св., прех. Бърша леко, избърсвам, обърсвам, изтривам. Премете двете стаи, забърса праха от столовете и масите. А. Гуляшки, Л, 381. – Знаете, колкото за работа, нямам голям избор – промърморих, като забърсвах таблата. Н. Райнов, ДВ, 150. Аго Шабан вади шишето, забърсва го с коравата си длан и ми го подава. Н. Хайтов, ШГ, 89. – Другарю началник, ако обичате да напуснете за малко кабинета си, да го забърша на бърза ръка с мокър парцал. Тарас, ТМ, 55. забърсвам се, забърша се I. Страд. от забърсвам2. При варенето захарта трябва да бъде напълно разтворена, а стените на казанчето за варене да се забърсват с мокра четка. А. Генадиев и др., ТЗ, 107. След това с влажна кърпа се забърсват остатъците от триците и със сух вълнен парцал линолеумът се изчиства и гланцира. Н. Грудев, ПН, 61. II. Възвр. от забърсвам2. Кина настани конете в обора и поля на баща си да си измие ръцете. Димо откачи края на пояса си, забърса се. К. Петканов, МЗК, 10. Седна Игнат край пътя, извади широка и кирлива кърпа и се забърса. Кр. Велков, СБ, 75.
– Други (диал.) форми: забрѝсвам и забрѝшвам.