ЗАБЪ̀ШВАМ, -аш, несв.; забъ̀ша, -иш и -еш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Не казвам, отричам нещо. Казахме по-горе, та и други път сме го казвали, че общенародното добрувание е и частно добрувание. Тъй е, никой не може да го забъше и откаже. Ступ., 1875, бр. 6, 41. Пръв разсадник на просвещението е училището. Не можем да забъшим това, гдето нашето отечество в едно късо време навсъде е преобразовано по тая част. Лет., 1871, 162.
2. Скривам, потулвам. Че ти допратим, Куле, едно повесмо / да ми напредеш, да ми наткаеш, / да ми наткаеш една тънка риза, / .. Що ти остане, Куле, от повесмото, / немой го, душо, тизе забъшиш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 534. Забъшила момата, изказва я полата. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 41. забъшвам се, забъша се страд.
ЗАБЪ̀ШВАМ СЕ несв.; забъ̀ша се св., непрех. Остар. и диал. Забъшвам. – В първото препитвание ти ся забъши и не рачи да изкажеш имената на съзаклятниците си. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 18.
– Друга форма: забъ̀шам.