ЗАБЯ̀ГАМ, -аш, св., непрех. Започна да бягам. В тоя миг един човек се провря от прозореца и се фърли на двора, па забяга към заднята му страна. Ив. Вазов, Съч. XIII, 159. След туй [лисицата] скочи и ситно-ситно, като влачеше опашката си, голяма почти колкото нея, забяга напреки по склона на брега. Й. Йовков, АМГ, 208. Проехтяха роговете до пукване, забягаха пак екове из каменната пустиня, ала отгоре, изглежда, и без това бяха видели вече сватбата. Ст. Загорчинов, ДП, 449.