ЗАБЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; забя̀гна, забèгнеш, мин. св. забя̀гнах и (разг.) забèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Напускам, изоставям постоянното си място на живеене и отивам другаде, обикн. тъй като искам да избягам от нещо, някого. За сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи. Й. Йовков, ЖС, 77. Всеки ден все нови и нови хора забягваха в гората. К. Калчев, ЖП, 433. – Майко, думай му и ти. Да се изселим, да забегнем. Не се живее вече тук. Р. Стоянов, М, 43. Птичките са забегнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Елин Пелин, Съч. I, 160. Разсърдила се е булката, / захвърлила си е хурката, / задянала си е люлката, / люлката с мъжката рожба, / у майчини си забегна. Нар. пес., СбНУ XLVI, 332.
2. Напускам родината си, изселвам се в чужда страна, обикн. за да се спася; емигрирам, избягвам1. Въстаниците били разбити от турските пълчища. Мнозина българи били избити, други пленени, а трети сварили да забегнат във Влашко. Б. Пенев, НБВ, 35. Така например двама от братовчедите му [на Левски] по бащина линия живеят до Освобождението като емигранти в Румъния; техният брат също забягва в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 33. Мнозина, които го познаваха, останаха учудени, че той бил забягнал чак в Испания да се сражава в редовете на републиканските войски. К. Калчев, ЖП, 321. Имах татко, / в бой загина; / брат забягна във чужбина. Ц. Церковски, Съч. I, 185.