ЗАВА̀ЙКВАМ, -аш, несв.; завàйкам, -аш, св., непрех. Остар. Започвам да вайкам; завайквам се. Татунчо страшен хайдутин / дошъл на гости у майка. / Стисна го майка, прегърна, / зарони сълзи, завайка. Ив. Вазов, Съч. II, 87. Ще излезе стара майка / да посрещне мила сина, / ще заплаче, ще завайка: / „Син дочаках от чужбина!“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22.
ЗАВА̀ЙКВАМ СЕ несв.; завàйкам се св., непрех. Разг. Започвам да се вайкам. Суеверните бабички и старци ту обръщат очи към небето, ту се завайкат и ходят да молят попа да отслужи молебен, за да умилостивят природата и им пусне капчица дъжд. Кр. Григоров, ОНУ, 184. Пак се завайка майката, пак почна да нарежда високо и проточено своите жалби. П. Спасов, ХлХ, 297. – Ох, почерниха, погубиха ми чедото! Какъв живот ще се живее вече, войводо? – завайка се пак жената. Ст. Загорчинов, ДП, 87. Клето бе сираче, / без баща, без майка: / кой за него плаче, / кой ще се завайка? Ем. Попдимитров, ПМ, 51. И аз бех една у майка, / и тя се за мен завайка, / че нема да ме ожени / таз зима, тази година. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84.