ЗАВАЛЪ̀ неизм. прил. Диал. Завалия (в 1 знач.). Бега що ми бега, / ето ми го сега. / Врадзи как отбегна, / до жена си легна: – „Жено, завалъ жено, / сърце уплашено! / Юнащина правам, / за да се прославам, и що можа бегам“. Ив. Миладинов, БМ, 9. Че си сейменче отиде, / а че си Йоргя погледна, / че на Дафинка думаше: / – Завалъ Йоргу, завалъ, / завалъ Йоргу млад юнак / на правда щеше да иде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 135.
– Тур. zavallɩ ‘окаян, жалък’. – Друга форма: завалѝ.