ЗАВА̀ЛЯМ1, -яш, несв.; заваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Диал. Събарям, катурвам някого или нещо; повалям. – Долу пушките! Стрелям! – опнах аз револвера и пушките се наслагаха на земята. В това време общинският стражар замахнал към мене с тояга, но аз се обърнах, когато вече един от моите хора го заваляше. А. Страшимиров, А, 582. Яко момче, ей! Натръшка ги всичките. На кой ръка счупена, на кой – крак, завали ги всичките. Юнак! Й. Йовков, ПГ, 183. Доде Никола издума, / и мечка в земя удари / и си са виком провикна: / – Кумове, още сватове, / азе си мечка завалих. Нар. пес., СбВСт, 128. // Стесн. Надвивам, повалям някого в борба. Ако му пазиш гащите, не можеш го завали. Погов., Н. Геров, РБЯ II, 43.
2. Диал. Запречвам, препречвам, преграждам. Завалили пътя, да не може кола да минат. Н. Геров, РБЯ II, 43.
3. Диал. Натрупвам, навалям нещо накуп; напластявам. През лятото заваляхме сено на полето.
4. Диал. Наклаждам огън. Отвориле една одая, си завалиле огон и си седнале. Нар. прик., СбНУКШ ч. III, 35. Стани ми, стани, девойче, / свекърва огън завали, / золви ти куки сметоа. Нар. пес., СбБрМ, 451.
5. Остар. Затормозявам съзнанието на някого с излишни и ненужни сведения за нещо; отрупвам, обременявам. Да се посъкратят или съвсем изоставят други науки, които имат малка цена за народен пастир, а само завалят умовете на младежите с тежко бреме. Н. Бончев, Съч. I, 99-100. завалям се, заваля се страд.
ЗАВА̀ЛЯМ СЕ несв.; заваля̀ се св., непрех. Разг. Наклонявам се, залитам настрани при ходене, като губя равновесие; клатушкам се. Сиромах Лило, ходи божем, ама баш като че е пиян-залян, едвам пристъпва, па се клатушка: ту се завали насам, ту се завали натам. М. Георгиев, Избр. разк., 54. Най-после той се завали и падна в едно кьоше на пруста. Т. Влайков, Съч. II, 70-71. Когато няколко работника понесоха ковчега от болницата към гробищата, майката се развика високо, впусна се подир ковчега, завали се, падна. П. Спасов, ХлХ, 296-297.
ЗАВА̀ЛЯМ2, -яш, несв.; заваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Говоря завалено, с чуждо произношение. Мене тогава Василаки ми думаха. На гръцки го заваляха... На тебе Васко, а на мене Василаки. Кл. Цачев, В, 198. завалям се, заваля се страд.
ЗАВА̀ЛЯМ3, -яш, св., прех. Диал. 1. Направя нещо като валям, с валяне, търкаляне; овалям.
2. Замеся. Зафана бързо и някак пресилено да бърка и заваля тестото на квасника. Т. Влайков, БСК I, 239. Да заваля една пита. Н. Геров, РБЯ II, 43.
3. Направя нещо нечисто, мръсно; изцапам, зацапам2, овалям. Завалях си дрехата. Н. Геров, РБЯ II, 43. завалям се страд.
ЗАВА̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Диал. Стана мръсен; зацапам се, изцапам се, овалям се. Заваляла ми ся е дрехата. Н. Геров, РБЯ II, 43.