ЗАВА̀ЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от завалям1 и от завалям се. Със заваляне наляво и надясно излизаш навън, закрепиш се при някой стълб и гледаш... гледаш парахода. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32.
ЗАВА̀ЛЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от завалям2 и от завалям се. През по-топлите дни се опитвахме да пишем – понякога дори с мастило! Но обикновено децата само четяха, разказваха прочетеното с особеното влашко заваляне на думите. О. Василев, ЖБ, 351.