ЗАВА̀РДВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от завардвам2 и от завардвам се. Най-големите им подвизи се свеждат към завардване балканските проходи и обири на държавната хазна. П. Росен, ВПШ, 125. Идеята на противника за завардване на Кървави камък и устройване на крупни засади на няколко места била издържана в тактическо отношение. Сл. Трънски, Н, 460.


Източник: Речник на българския език (онлайн)