ЗАВА̀РЕНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Син от предишен брак на мъж, встъпил в нов брак, по отношение на новата му съпруга; заварен син. Един човек имал две деца – момче и момиче. Втората му жена ден и нощ говорела против завареника. Ив. Дюлгерова, ПСС [еа]. // Само мн. Деца от предишен брак на мъж, встъпил в нов брак, по отношение на новата му съпруга. Сестра му и той се казваха брат и сестра на майка ми, но те не бяха [друго] освен завареници от друг баща и друга майка. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23.
2. Разш. Син от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, по отношение на новия съпруг; доведеник. Бащата на Петлешков, който му бил пастрок и по тая причина не обичал от сърце завареника си, не закъснял да стане предател без никаква награда от страна на турците. З. Стоянов, ЗБВ III, 304. Той обича завареника си като свой син. Т. Влайков, Пр I, 87.