ЗАВА̀РЕНИЦА ж. Разг. 1. Дъщеря от предишен брак на мъж, встъпил в нов брак, по отношение на новата му съпруга; заварена дъщеря. Работата е в това, че богатството на бъдещия ми мъж ме превърна от ненавистна завареница в любима благодетелка. ВН, 1958, бр. 2186, 4. Една мащеха закарала завареницата си да пере бяла вълна да стане черна. Нар. прик., СбНУ ХII, 430.
2. Разш. Дъщеря от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, по отношение на новия съпруг; доведеница. Латинците в Цариград се възхищавали, от забележителната красота на Мария, която била омъжена за император Анри – Мария била дъщеря на цар Калоян и завареница на цар Борил. Й. Андреев, ВБ, 99.