ЗАВА̀РКВАМ, -аш, несв.; завàркам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да варкам; забързвам. Та е у цръкви поседел [Милен], / доде са цръкви пустили. / Три литургии заплати, / па си заварка да с иде. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 179.
