ЗАВА̀РНИК, мн. -ци, м. Диал. Завареник. Покръстената еврейка, за да приготвя на синовете си път към българската корона, отровила заварника си Михаила, син Александров от първия му брак. Т. Шишков, ИБН, 256. Майка Стовяне думаше: / „Стовяне, мой заварнико, / и тва ли да та науча: / направи нови чушмици / със позлатени чучурки“. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 125.