ЗАВА̀РЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до заварка (в 1 знач.). Две или повече машинни части, свързани помежду си чрез заваряване, образуват заваръчно съединение. Маш. IХ кл, 208-209. Заварените части, общо взето, са по-леки от летите и с развитието на заваръчната техника придобиха голямо значение. Д. Христов, СПМ, 16. Заваръчен апарат. Заваръчен шев.
– От рус. заварочный. – Друга (остар.) форма: заварòчен.