ЗАВАРЯ̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Способност, свойство на металите да се заваряват, да се спояват. Техник, който работи в областта на фината механика, трябва добре да познава както заваряемостта на различните метали, така и начините за заваряване. П. Минков и др., ЕФМ, 8. Основни недостатъци на сивия чугун са неговата крехкост (трошливост) и лоша заваряемост. Маш. IХ кл, 12. Висока заваряемост. Ниска заваряемост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)