ЗАВА̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); завàря, -ѝш, св., прех. Разг. Заварвам, сварвам. Често пъти пастирчето я [телицата] оставя сама и отива след биволите. И като се върне след час-два, заваря я на същото място. Ил. Волен, БХ, 29. заварям се, заваря се страд. и взаим.