ЗАВДЍГАМ1, -аш, св., прех. Започна да вдигам. Той [конят] завдига високо крака. Г. Белев, ПЕМ, 112. Вечер с песни, накичени, / дома морни стигат, / фърлят сърпи бързешката, / менците завдигат. Ив. Вазов, Съч. IV, 76. завдигам се страд.
ЗАВДЍГАМ СЕ св., непрех. Започна да се вдигам. Вятърът задуха и черните облаци над планината се завдигаха един по един.
ЗАВДЍГАМ2, -аш, несв.; завдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. завдѝгнат, св., прех. 1. Остар. и диал. Вземам без позволение; задигам2, открадвам. Колони хвърлил настрана пълномощията на пратениците и напуснал събранието, като завдигнал със себе си всички документи, поверени на галацката община. М. Арнаудов, БКД, 110. Обирите му нямали край – между другото, завдигнал всичкото сребро от манастирите и черквите и го стопил и продал. БИБ, 1928, т. 1, 207.
2. Диал. Вдигам, повдигам; задигам2. Кривак на рамо завдигна, / че на седенки йотива. Нар. пес., СбНУ III, 84. Иванчо песен пееше: / „Я излез, майко рождена, / да видиш, майко, да видиш, / каква съм сватба завдигнал / за търноската бесилка!“. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 110. завдигам се, завдигна се страд.
ЗАВДЍГАМ СЕ несв.; завдѝгна се св., непрех. Диал. Вдигам се. И кога взе да се завдига Неда, още повече пък кога раната ептен заздравя, тя само се радваше, от сè сърце се радваше. Т. Влайков, Съч. II, 234-235. Буян са й север завдигнал – / кой има син ша иди, / кой ням самци [сам] ша иди. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 27. Цялата махала ся завдигнала за хорото. Н. Геров, РБЯ II, 44.