ЗАВЕДÈНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Търговско предприятие, в което на клиентите се предлагат ястия, сладкиши, спиртни или безалкохолни напитки, в някои и увеселителна програма, напр. ресторант, сладкарница, бар, дискотека и др. Из централните улици се движеха весели и безгрижни мъже и жени, ресторантите и питейните заведения бяха шумни и приветливи както през мирните години. Г. Караславов, ОХ II, 342. Посетителите седят наредени в кръг край стените на заведението – около малки масички. Св. Минков, ДА, 25. В селото блещукаха още няколко кръчми отворени, гдето редовните посетители на тие заведения допиваха последната си аспра. З. Стоянов, ЗБВ I, 297.
2. Обикн. в съчет. със съгл. опред. Обособена административна единица в рамките на едно ведомство, която е с търговско, лечебно или учебно-възпитателно предназначение. Пловдивската шестокласна гимназия, по уред и плодотворна дейност, беше най-прочутото учебно заведение в България. Ив. Вазов, Съч. Х, 172. Линейните диаграми се употребяват много често. С тях си служат и в лечебните заведения, където редовно измерват температурата на болните сутрин и вечер в определено време. Аритм. VI кл, 98. Народе, гледай учебните си заведения, както гледаш очите си. Напр., 1875, кн. 4, 42. Висше учебно заведение. Търговско заведение.